Шопските народни танци се отличават със своето необикновено разнообразие и богатство на танцовите движения, съчетани с още по-сложна ритми и интонации. Оригиналните хора и игри, бързата смяна на техните построения, форми и динамичните контрасти са силно въздействащи и впечатляващи. Те са неразделна част от танцовата култура на българския народ и имат съществен дял за нейното самобитно звучене и национална особеност.
Шопската област /Шоплукът/ заема важно място в цялата етническа територия на нашата страна. Отличава се с редица традиционни културни особености. Нейното население в своето мнозинство се отнася към ш Софийско, Пернишко, Брезнишко, Радомирско, Самоковско, Кюстендилскоопската етнографска група на българския народ, известна под названието шопи.
За географските граници и на Шопската област и за произхода на населението съществуват различни мнения. Най-общо приемаме, че тази област обхваща Софийско, Пернишко, Брезнишко, Радомирско, Самоковско, Кюстендилско. Формирането на шопската етнографска група е сложен процес, протекъл между VII и XII век. Тази българска група притежава черти от културата на траките, на славяните, на печенегите и прабългарите, като славянското мнозинство е дало крайния, решаващ облик на шопите. Някои изследователи извеждат названието на думата шопи от софци или софиянци, други го свързват с думата соп /кана, водопровод/, а трети обясняват етимологичния произход от названието на печенежкото племе tchopy /цопон/.
Въпросите около произхода и названието на шопите се дискутират и до днес и остават неизяснени.
Съдържанието, динамиката, ритмиката и емоционалния строй на народните танци са тясно свързани с народната музика – песенна и инструментална.
Българската народна песен най-често се пее едногласно и двугласно. Двугласното народно пеене е старинна певческа традиция в обширна част от нашата страна в това число и Средна Западна България.
Характерни за шопския двуглас са секундовите хармоничани съчетания, които придават особено дисонантно звучене на песента. Вторият глас обикновено се пее най-малко от две певици до шест-седем, а първият – само от една.
Двугласните песни на шопите обхващат всички песенни жанрове – обредни, трапезни, хороводни. Шопското хоро обикновено се съпровожда с песен, която най-често пеят жените. Мелодиите на тези песни са живи, игриви, бързи, но развихрянето при хората се постига при инструменталния съпровод.
Инструменталният съпровод на народните танци е по-късна практика в сравнение с песенния както в цялата страна, така и в Шоплука. Много инструментални мелодии първо са били песни, които преминават в самостоятелни мелодии, съпровождайки хората.
В Средна Западна България са типични народните инструменти гъдулка, дудук, двуянка, гайда, гусла. На гайда се свирят бавни и бързи хороводни мелодии, съпровождащи шопския танц. Тя е чудесен съпровод за лекия, скоклив и вихрен танц на шопа. Гъдулката е много популярна в Шоплука, особено плоската гъдулка кемене. Кавалът и тамбурата е срещат в отделни селища. Тъпанът както в цяла България и в този край се среща в различни големини.
Песенният и инструменталният стил тук съществуват в тясна близост. Това се потвърждава от наличието на повече двугласни народни инструменти – гъдулка, гайда, двуянка, тамбура.
Шопската носия е лека и удобна за носене както за работа така и в празник на хорото. Това дава още по-голяма възможност на шопа да бъде пъргав, бърз и вихрен.
Шопските народни танци са част от бита на народа и са отражение на неговия характер. Заемали са важно място в обществения и домашния живот на народа. Подобаващо място заемат и сега, в нашето съвремие.
Движенията в шопските танци за съсредоточени главно в краката, като главата, тялото и ръцете, също вземат участие в танца, но в значително по-малка степен. Отличителен белег на шопските танци е лекотата и пъргавината в движенията, които са насочени нагоре и изразяват стремеж към откъсване от земята. В други моменти шопът танцува приклекнал, приведен малко напред и акцентите и движенията му са насочени надолу, към земята.
В шопските танци се среща пружинирането, което е стилен белег за българските народни танци като цяло. То се осъществява от стъпването при играта от пръсти към цяло ходило. Пружинирането в шопския край е по-отчетливо, в някои случаи в мъжките танци е и по-рязко. Пружинката тук е с по-малка амплитуда, в следствие на бързото темпо в играта на шопа. Като цяло движенията в шопските танци за наситени с дълбока вътрешна динамика.
Три основни движения се играят в Шоплука, както от жени, така и от мъже. Движението шопска е типично само за Шопската област и не се играе в други области и райони на страната. Граовката и Ръченичната се играят навсякъде като носят стилните белези на съответната област.
Формите на шопските хора са следните: сключени, водени, на леса, като се среща и разкъсаната форма на танца – в игрите по саме и по двой. Най-популярното хоро за Средна Западна България е воденото хоро За пояс, известно като Селското, Шопско за пояс, У место и др. Играе се от мъже, жени и смесено.
Може да заключим, че шопският танц се характеризира с бързина, лекота, темперамент, непрекъсната закачливост, одухотвореност и жизненост.
Характерът на шопския танц е много специфичен. Емоционалното състояние на шопа е неразривно свързано с изпълняваното хоро или игра. В голямата си част танците имат художествено-развлекателна функция. Смесените танци на много места се характеризират със закачливо настроение и отношение между момци и девойки, както и в надиграването между тях.
Както във всеки български танц, така и в шопския са характерни провикванията, които са естествен израз на емоционалното състояние на танцуващите. Провикванията при жените са съвсем различни от мъжките. Те също се явяват одушник на едно повишено настроение в танца.
Провикванията в шопските танци не са случайни, те са дълбоко емоционално обосновани и са тясно свързани със стила и характера им.
Танците на Средна Западна България притежават общи белези, но в отделни части на областта шопските танци имат ярки отлики, което ни позволява да ги разграничим на шест района – Софийски, Брезнишко-Пернишки, Кюстендилски, Годечки, Самоковски и Ихтимански.