Родопската етнографска област се простира на територията на планина Родопи в южната част на България.
Родопската песен е звучна, волна, широка и гальовна. Тук преобладават лиричните едногласни мелодии с широк тонов обем. Характерен интервал за родопските мелодии е септимата, както и малката терца в края на песента.
Характерни са седянкарските песни, които по тематика са разнообразни, но преобладават любовните, тъй като на седянка са ходели предимно младите.
Липсват коледарските и лазарските песни – това се отнася и за жетварските, тъй като това не е характерен поминък за този край, а и на българомохамеданката е било забранено да пее на нивата. Все още са запазени сватбарските песни, които в близкото минало са заемали специално място в сватбения ритуал.
Много са разпространени песните за гурбет. Към тези песни спадат едни от най-поетичните образци, в които е отразена тъгата на гурбетчиите. Близки до този жанр са овчарските песни, отразяващи основния поминък на родопчанина. В тях се разкрива любовта на овчаря към стадото, към първото либе и къщата.
В Родопите липсва разнообразие на метруми и размери. Преобладават песни в размер 2/4 на хоро. Голяма част от песните са бавни, често без определен размер (безмензурни). Макар и без определен размер, те все пак са подчинени на равномерна метрична пулсация. Бавните песни да се пеят едногласно от солисти или от група певци.
Музикалните инструменти, които огласят Родопите са малко – гайда (каба), тамбура, кавал. Каба (ниска) гайдата, която е по-голяма по размер от “джура” (висока) гайдата – има по-дълго ручило, което издава нисък, протяжен тон. Може да се срещне и “каба” гайда с 2 гайдуници. На този инструмент се изпълняват всички песенни мелодии. Освен гайдате се срещат и медните овчарски звънци – чановете, чийто звън напомня нежните звуци на родопската тамбура.
Родопският танц е бавен, умерен, сравнително прост и с малко разнообразие в движенията. Разнообразие има единствено в хватовете – за рамо, за пояс или за длани. Хората на родопчани са плавни, широки и подчертани твърди стъпки. Кляканията и колениченията са съществена част, като на бавните прави родопски хора, много често са съпроводени от силни възгласи. В Родопите се играе и на песен, при което мъже или жени пеят песента, а другата група отпява. Мъжете играят по-свободно и с широки стъпки, а жените играят в затворен кръг, като танцьорките са плътно наредени една до друга.