Тракия е областта на юг от Средна и Източна Стара планина до Черно море на изток. Като географска област де простора до Мраморно и Бяло море, като Западна и Източна Тракия са в границите на Гърция и Турция.
В тези граници влиза и Родопският масив, но по етнически състав, бит и духовна култура се отделя в самостоятелна фолклорна област. Към Тракия спадат и източната част на Средна гора и Странджа, които обаче в музикално и танцово отношение носят и свои отличителни особености.
За границите на тази област приемаме: на север – Средна и Източна Стара планина, на запад – Рила и Ихтиманска средна гора, на юг – Пирин, Родопите и държавната граница, а на изток – Черно море.
Тракия е една от най-големите области в България. Заедно с Мизия и Македония са основа за създаването на българската народност и оформяне на нейното национално смосъзнание. В Тракия се наблюдава и сравнително ранно настъпване на възрожденските културни процеси. Особено в селищата Карлово, Сопот, Панагюрище, Калофер и др.
Населението на Тракия е съхранило особеностите на песните, инструменталните мелодии и обичаите на своите предци. Народната песен е тясно свързана с бита на местното население.
В Тракийската област има голямо разнообразие от музикални инструменти. Разпространени са триставният кавал, малката гайда /джура/, и гъдулката. Използват се и свирка, дудук, тъпан. Често са съпровод на тракийските танци се използват кавал, гайда и гъдулка.
Носиите при тракийците са едни от основните видове народни носии – женска сукманена и саичена и мъжка чернодрешна. Сукманената носия се състои от риза /с туникообразна кройка/, сукман /от вълнен черен или тъмносин плат, с туникообразна кройка, дълъг и затворен/, колан и престилка /с пъстроцветна орнаментика/. Към престилката има широк пояс в ярки цветове. Обуват се чорапи, терлици, обувки и др. Има различни прически и забраждания.
Сукманената носия има регионални отлики в отделнтие части на Тракия. В Карловско – ризата е с дантела по краищата, а сукманът е с гайтанена украса по ръбовете по клиновете на полата.
Народните танци заемат важно място в обществения и в домашния живот на тракиеца. Движенията на тракийските танци са насочени главно в краката. Тракиецът танцува леко приклекнал, като непрекъснато пружинира. Акцентите в движенията са надолу, което особено е подчертано в мъжките танци и показва връзката на българина със земята. В по-малка степен са акцентите насочени нагоре, следвани веднага от акценти насочени надолу, кум земята.
В Тракия ръцете заемат много голямо участие в танците. Те имат своя специфична изява и в женските, и в мъжките танци. Ръцете на тракийката са меки, пластични, с освободени от напрежение китки и лакти, допринасящи за красотата на движенията. В някои танци ясно се вижда заемки от битови трудови процеси – месене на тесто, точене, а другаде движенията са организирани ритмично и хармонират с движенията на краката. Ръцете на тракиеца излъчват сила и достойнство. Той респектира със сложни пляскания или свободно и ритмично изнася ръцете вляво и вдясно или напред и назад, като изразява дълбоко вътрешно преживяване при танцуването. Дори в хората, които са с хват, ръцете ритмично реагират и подпълва движенията на краката, като съдействат за изграждане цялостния облик на танца.
Тракийските народни танци съществено се различават от танците на другите области. Често те се играят в умерено темпо, което се среща главно в женските и смесените танци. Мъжките танци са в бързо темпо, което се редува с умерено темпо.
Особено подчертано в тракийските танци е пружинирането. Осъществява се при стъпване на цяло ходило. Пружинката се изпълнява плавно и меко. При мъжете пружинката често е по-кратка, най-често в разиграните им бързи и сложни прави хора.
Движенията тук, както и в другите области, са наситени с дълбока вътрешна динамика. Тракиецът играе с пълно отдаване, вглъбено и сериозно. Той изпълнява всяко движение с майсторство, образност и релеф, сякаш движението е част от него. Показва ни го оригинално и неповторимо.
Външната форма на хората е запазена и до наши дни. Те са сключени, скъсани, хора на леса. Типична за Тракия е разкъсаната форма на танца – игрите по саме, и по двой /Ръченица/.
Женските хора в Тракия често се играят на песен, която самите участнички пеят. Това са най-често прави хора в размер 2/4, 5/16 и 7/16. Типичен е Буенекът.
Мъжките хора в Тракия са водени и най-често на леса. Те са изключително разнообразни и богати откъм танцови движения. Един от най-красивите мъжки танци е Трите пъти, в размер 2/4. В него са съчетани трудни движения в краката с ритмични и енергични полюлявания на ръцете напред и назад. Трите пъти е един от бисерите на Тракийското танцово наследство.
Както и в другите области и тук мъжките танци са много сложни. Тракиецът танцува с техническо майсторство и индивидуална изява. Провикванията са логичен израз на състоянието на танцуващите, един одушник на натрупаното настроение. Те са емоционално обосновани и тясно свързани с изпълнявания танц
Западна Тракия включва в територията си високите склонове на Средна Стара планина на север, стръмните склонове на Родопите на юг, Рила планина и Ихтиманска Средна гора на запад и поречието на р. Струма и р. Чепеларска като източна граница. Както навсякъде и тук границите не са рязко очертани, а преливат в съседните области и райони. Тази част на Тракия е по-малка от източната й част, но въпреки това е извънредно богата откъм видове танци, форми и движения.
Хората в Западна Тракия се играят повече на инструментален съпровод и по-малко на песен. Женските танци са спокойни, с много приситвания и се отличават със своята сложност и разнообразен рисунък.
Мъжките танци са сложни, темпераментни, с усложнени движения. В тази част на Тракия тракиецът набива, причуква, но не трополи.
Източна Тракия граничи на север със Стара планина, на запад със Стряма и Чепеларска река, на юг с Родопите и Странджа, а на изток с Черно море.
Хората са плавни и тържествени, особено тези, които се изпълняват на песен. Тук се редуват периодично бавното, спокойното темпо с буйното и вихрено изпълнение.
Типично мъжко танцово движение тук е трополи.