Strandzha Mountain in late autumn
Странджанската фолклорна обаласт се намира на изток от Тракийската област до Черно море, на север стига до Добруджа, а на юг – до границата с Турция.
Странджанските песни имат отличително меко тоноизвличане. Бавните песни се изпълняват свободно, а хороводните обикновено са построени в минорен лад.
Типичен за Странджа е вокалният съпровод на хората, които са предимно в размер 2/4, и се изпълняват през различните сезони – зима, пролет и лято. Странджанци имат своя терминология за обозначаване външната форма на хората. Освен това се е спазвала строга йерархия при залавянето на хорото – първо са се хващали мъжете, после жените, момите и ергените наредени по възраст. Хората често са се завивали на охлюв, ту в единия край, ту в другия, като в центъра е оставал гайдарят
Според темпото на изпълнение странджанските хора са и игри са кротки, луди, тропани, рипани, подсурнати.
Най-сложно в Странджанския край е Витото хоро /Въртена, Чопраз. Хорото има доста фигури и се играе по команда Последната фигура – Чопраз, е дала името на хорото.