В българските народни танци са отразени характерът, темпераментът, силата, издръжливостта, находчивостта и хуморът на жизнерадостния и талантлив българин. Наименованията на отделните танци – хора, игри и ръченици, са изключително разнообразни. В много от случаите те зависят от песента, при която се играят, от някои характерни движения или от мястото, което заемат в живота на народа. Ритъмът в труда, който доминира в живота на народа, е намерил отражение в танца.
В зависимост от темпото на изпълнение, може да разграничим народните танци на кротки, умерени и буйни.
В българските народни танци участие взимат деца, девойки, младежи, възрастни жени и мъже и старци.
Стилът в българските народни танци се е формирал в продължение на векове в зависимост от условията на материалния и духовен живот, нравите, обичаите и поминъка, при които е живял народа. Чертите, които са общи за танците на даден народ, определят стила на тези танци.
Основни белези, определящи стила на българските народни танци са:
- Съсредоточаването на движенията главно в краката, като главата, ръцете и тялото също заемат участие при играта, макар и в значително по-малка степен.
- Всички движения на тялото в своята съвкупност са израз на богатото душевно състояние у танцуващия българин.
- Движенията са наситени с дълбока вътрешна динамика и сякаш идват отвън и се затварят дълбоко в танцуващите.
- Стойката в танца е леко приклекнала, движенията са пружиниращи. Стъпването е преди всичко от пръсти към цяло ходило, което осигурява пружинирането. Стъпва се и на цяло ходило и по-рядко на пета.
- Насочеността на движенията /и на много от акцентите в тях/ е към земята.