Пиринските народни танци са неотменим дял от националното ни танцово богатство. Те са изпълнени с много красота и неповторимо въздействие. Със своята оригиналност танците от пиринските край имат съществен принос за цялостния облик на танцовото ни наследство, което е неразделна част от българската традиционна духовна култура.
В географско отношение Югозападна България включва Пирин планина, части от планините Малешевска, Огражден, Беласица.

Населението на Пиринския край, главно в селата, е съхранило особеностите на песните, свирните и обичаите на своите предци. В Пиринския музикален фолклор намираме почти всички видове песни, характерни за нашия народ. Най-отличителен и общ белег на народните песни в Пиринския край е двугласното пеене. Народната инструментална музика тук се намира в пряка връзка с вокалната. На музикални инструменти свирят главно мъжете. Широко разпространение имат тамбурата и гайдата. Зурната се среща в целия Пирински край /без Благоевградско/. Тя е дълбоко вкоренена в музикалния бит на населението. Тъпанът се среща навсякъде и често се използва за съпровод на пиринските хора, заема съществено място в бита на местното население.
пиринНародните обичаи и в тази фолклорна област са тясно свързани с поминъка на населението. Изпълняват се съпроводени с песен и танц, както и календарните и семейните празници.
В Пирин се срещат главно женската саичена и еднопрестилчена носия, а при мъжете – белодрешна и чернодрешна наосия. В отделните подрайони – Благоевградско, Петричко и Санданско, Гоцеделчевско, Разложко, носиите имат свои характерни различия.
Движенията в пиринските танци, както и в танците от другите фолклорни области, са съсредоточени главно в краката, като в никой случай не подценяваме движенията на ръцете и цялото тяло. Пиринецът танцува леко приклекнал, като непрекъснато пружинира. Играта му е изключително лека, подвижна, наситена с много акценти, които в много случи са насочени надолу, към земята, но в други моменти – нагоре.
Пружинирането, което е стилов белег за българските танци, е много ярко изразено в пиринските танци. То се получава от стъпването от пръсти към цяло ходило. Пружинката в пиринските танци се изпълнява плавно, с мекота, както при мъжете, така и при жените. Движенията в пиринските танци са наситени с дълбока вътрешна динамика. Пиринецът и пиринката играят вглъбено, с подчертано чувство за достойнство и пълно отдаване в танца. Всяко движение е изпълнено с голямо майсторство и умение. Кляканията, изпълнявани от мъжете, се срещат в най-различни танци и размери. Обикновено се кляка с прибрани или леко разтворени колене, като това често се комбинира с коленичене.
Ръченичната в пиринските танци се изпълнява меко и много често с притичващи и пружиниращи стъпки с придвижване във всички възможни посоки и на място.
Ръцете вземат голямо място в танца на пиринеца. При пиринката те са нежни, плавни и меко се придвижват в различни посоки, като много често в дясната или лявата ръка въртят кърпа, а понякога и в двете ръце /пр. при Лазаруването/. Мъжките ръце са силни, отривисти, в тях има много широта. И при тях много често в ръката има кърпа, която въртят. В русалийските игри в дясната ръка държат сабя или брадвичка.
В танца на пиринеца движенията на краката, ръцете и цялото тяло се синхронизират така, че се получават изключително красиви и оригинални координации между тях.
Пиринците играят сключени, водени и хора на леса. Среща се и разкъсаната форма на танца – по саме и по двой.
Типични за пиринските танци са комбинираните размери. Само в Пиринския край има хора, които се играят в един размер в бавната част и в друг – в бързата част. Тук се срещат хора, които с еднакъв строеж на танцовата фигура се изпълнява в два различни размера. Всичко това говори за изключителната танцова надареност на пиринеца и чувството им за импровизация.
Женските танци се изпълняват повече на песен, от което не са могли да се развият в по-бързо темпо, а се изпълняват в умерено, дори в бавно темпо. Играят се в различни размери. Като отражение на дългия и претрупан женски костюм движенията се изпълняват с ниски, влачещи, притичващи и пружиниращи стъпки с изправено тяло. Характерно за мъжките танци е това, че те се изпълняват повече на съпровод на зурни и тъпани, гайда, а по-рядко на песен. Това е дало възможност на мъжките танци да бъдат и по-бързи. Лекият и прилепнал костюм е позволил движенията в мъжките танци да бъдат високи, подскочни, притичващи, пружиниращи.
Най-често срещаните хватове в мъжките танци са за длани със свити лакти или спуснати долу, за рамо или за пояс.
Мъжките танци в Пирин много често се изпъляват в две части – бавна и бърза, при които музикалният размер най-често е различен. Това е специфичен белег за народната танцова практика в Пиринския край, който не се среща в другите области на България. Акцентите, които украсяват движенията в мъжките танци са насочени много често надолу, към земята.
Мъжките русалийски игри са типичен представител на пиринския музикален и танцов фолклор. Те са остатъци от древно римски тържества – Розалии, с които се е чествало идването на пролетта, съпътствано с разцъфтяването на розите. Основната идея, на която се подчинени танцът и музиката са здравето и плодородието. Танците на русалиите са неотразимо въздействащи със своите необичайни мелодични, метроричтмични и структурни особености.
Мъжките пирински танци за много богати на движения и ритми, като се изпълняват от бавно до живо, дори бързо темпо.
Смесените хора и игри се играят навсякъде в Пиринския край. Едно от най-популярните смесени хора в Югозападна България е Малешевското /Огражденско/. Изпълнявансе в размер 2/4, но се среща и в 7/8 с трети дълъг дял
Характерът на пиринските народни танци представлява съвкупност от вътрешни проявления и белези – чувства, мисли, настроения, които вълнуват танцуващите пиринци. Емоционалното състояние има дълбока психологическа основно и е тясно свързано със стила на танца. То подтиква танцуващия към импровизиране и усложняване на хореографския строеж на изпълнявания танц. Всеки участник е воден от своя личен темперамент и майсторство в играта
Характерът се изявява по един начин в еднородните танци – женски или мъжки, а по-друг в смесените. Женските танци се определят с нежно, лирично състояние, а мъжките – с мъжественост, сила, вглъбеност и готовност за борба, което се доказва и от боравенето с ножове при танцуването. Всички женски, мъжки и смесени танци с развлекателна функция се отличават с радостно, жизнеутвърждаващо настроение и състояние. Възрастта на участниците в танца също е фактор за изява на характера му. По различен начин изразяват емоционалното си състояние децата, младите, по-възрастните и старите.
Провикванията в пиринските танци са закономерно явление и са резултат на определено душевно състояние на танцуващите, тясно свързано с изпълнявания танц.
Като цяло танците на Пиринския край притежават общи стилни белези, по които ги отличаваме от танците на другите области. Същевременно в рамките на областта, те имат и ясно различия, според които може да ги разделим на пет района – Разложки, Гоцеделчевски, Благоевградски, Петрички и Сандански.