Видове танци според външната им форма.
Хорото е масов танц, при който изпълнителите са заловени във верига един за друг. В българския танцов фолклор хората са три вида:
Сключени хора – наричат се още на колело, склопени, затворени. Този вид хора е много разпространен у нас. При тях играчите се залавят в затворен кръг. Темпото на игра е обикновено умерено бързо. Някога по мегданите са правели две хора – на вътрешното се хващали момите, а на външното – ергените.
Водени хора – отворени, скъсани, на два края. Когато играчите скъсат кръга или направо се заловят във верига и един водач застане начело да поведе хорото, имаме водено хоро. В Северна България на такова хоро казват танец. Водените хора често биват големи
Хора на леса – на прът, на прав път, на крив прът /дъга/. Играят се от отбрани играчи /обикновено до 12-16 души/, наловени за пояс, предна или задна плетеница, и по-рядко в хват за длани.
Игри по саме и по двама /по двой/. Това са солови игри, в които българинът показва своите майсторски постижения в танца. Ръченицата е най-разпространена, като тя може да бъде и солова. Всяка фолклорна област има свой стил ръченица. Тя е подчинена на общите стилови белези, които са типични и характерни за танците на областта.
Народните танци се класифицират и според принадлежността на изпълнителите по пол. Така те се делят на женски, мъжки и смесени.
Българските народни хора и игри с музика според функцията им можем да разпределим в два основни жанра – обредни и развлекателни.
